Заслужава ли си?

За първи път Renault Captur е представен през 2013 на автомобилното изложение в Женева. Това е първият кросоувър в гамата на Renault, като за близо 3 години регистрира близо милион продажби в Европа. Е това ако не е успех, здраве му кажи.

Критиците заложиха на неуспех, но точно за няколко месеца очакваният им се опровергаха с близо 250 хил. продажби, при това само в Европа. При такъв стегнат пазар за сегмента това наистина си е пълен успех.

Renault Captur е сериозен конкурент на Nissan Juke, Opel Mokka, Chevrolet Trax и Peugeot 2008.

Екстериор

Въпреки многото голям избор за персонализация, външният вид не му е сила.  Опита на Renault да копират MINI, DS3 и Adam се оказа учудващо успешен. Цената е в пъти по-евтина от по-горе изброените. Получавате солиден избор за цветове на каросерията, тавана, страничните прагове и джантите. С всичките тези настройки по екстериора Renault Captur се вписва идеално в градската среда, за която всъщност е предназначен.

Новата дизайнерска линия се възприема като непретенциозна, изнесената напред позиция на скосеното челно стъкло подчертава динамичното му излъчване, а комбинацията на компактните му обеми, повдигнат просвет, колела с голям диаметър и странични прагове, ще му позволят да се справи с всеки аспект от ежедневното шофиране.

Интериор

Всички знаем, че Captur е създаден на базата на Clio. Именно това прави неговия интериор идентичен с този на неговия донор, но една идея по-практичен.  

Жабката е голяма с интересна изваждаща се релса напред. Вместимостта й е от около 12 литра и може да поберете дори по-малък лаптоп. Около вратите има място за малки и големи бутилки с до 1,5 л. Калъфите на тапицерията са с цип и могат да се свалят, за да ги изперете в пералня. От тях също може да избирате различни цветове и шарки.

Задните седалки са окачени върху релса и могат да се движат напред или назад, което е удобно и спестява време и нерви. Багажникът е с обем от около 380 литра, което не е никак малко за този тип кросоувър. За практичността още допринася и делимата в съотношение 1/3 задна седалка, но най-якото е двойния под на багажника, чиято височина може да бъде променяна.

Впечатление прави и наличния, вграден в таблото, Renault R-Link сензорен таблет, плюс система, която се състои от шест високоговорителя, Bluetooth, чието откриване на телефони се оказа изнервящо, аудио стрийминг и Arkamys Hi-Fi звук, който е ок донякъде. На максимум започва да звучи като Tin Man.

Тестът

Не можем да кажем нещо, с което да ви впечатлим. Мекото и балансирано поведение на пътя на моменти ни изнерви. Но точно такова трябва да бъде окачването на един истински кросоувър. Просто автомобила не е моя, определено ми е скучен и смятам, че ще се хареса на хора с не много големи възможности и претенции. Хора, които ще търсят Clio с по-голям просвет и пространство. Без 4х4 задвижване и блокаж на диференциала, това си е истински градски автомобил, чиито плюс пред Clio-то е просвета, който идва в плюс при паркиране върху бордюр.

Нашата оценка

Определено базовата версия си заслужава парите, но не и тези над 30 000 лв. Въпреки моето недоволство, смятам, че за всеки влак си има пътници, а в нашия случай те са за една спирка.

Коментирай