Хибридно задвижване – хибридни впечатления

Mitsubishi Eclipse Cross PHEV

Хибридно задвижване – хибридни впечатления

Една кротка дисекция на автомобил, с която като прабългарски шаман чета какво (ще) се случва в автомобилната индустрия

Какво се случва с автомобилната индустрия в момента, накъде върви автомобилът като вещ, като понятие, като възел от хиляди фактори? Няма да си кривя душата – комбинацията от технология, материали и цена на Mitsubishi Eclipse Cross PHEV ми донесе ухание на сюрреализъм.
Такава кола не би могла да се случи преди 10 години. Според мен тя не би могла да се случи и след 10 години. Тя е знак за времето, в което живеем. Като всеки автомобил, и този е бил оформен от ударите на безброй хора, които са си блъскали главите над какви ли не проблеми. Дизайнерски, инженерни, експлоатационни, логистични, маркетингови. Автомобилът остава технологичен възел, повече дори, той е цивилизационен възел. Хиляди нишки, експертизи, решения, емоции, фактори се оплитат в него. Ще се опитам да разплета този възел с пълното съзнание, че не мога. Никой не може.

За да е поне малко интересно и полезно, ще ползвам екстри и характеристики на Eclipse-a,
за да правя аналогии с автомобилната индустрия.

Какво се случва от птичи поглед
Mitsubishi-то, което управлявах, има 4 камери, които сглобяват заедно картинка, сякаш сте над автомобила. Наричат я Multi Around Monitor. Много полезно за хора, които нямат рефлексите и пространствената ориентация на мустакат тираджия. Нека да ползваме този птичи поглед, за да прелетим над автомобилната индустрия и да видим какво става там. Автомобилните производители водят неравна битка на много фронтове. В момента те трябва да прикоткат клиенти, които имат много повече неща, за които да си дават парите, разглезени са от скокове в технологии през няколко месеца, от „надеждността“ и мощността на по-старите автомобили. Трябва да „изчегъртат“ печалба от коли, за които няма достатъчно време и пари за разработка, които трябва да изплащат електричките, които трябва почти да не „пръцкат“ и ако го правят, да излиза само дъга заради стандартите за емисии. И така – големите производители правят планове да стават малки, а малките производители – направо не знам.

Има и лъч надежда, който винаги си е светел. Сега просто се вижда повече, защото обстановката за автомобилните производители рязко се заоблачи. Брандовете трябва да открият новата струна, на която да играят като мечка и да забавляват потребителите. Пример за това е заформящият се клас „adventure vehicles“. Негови проявления виждаме заводски като: Ford Bronco, ядрото на Jeep, кемпинг версиите на различни баничарки – Peugeot Rifter, Dacia Dokker Camper, чисто концптуални – BMW M4 Safari Camper или пък custom творбите на изкуството – Honda NSX Camper или пък малки градски пикапи: Ford Maverick, Hyundai Santa Cruz. Те няма да потънат като евтини гемии във флотите от коли под наем.

Eclipse вече няма нищо общо с Eclipsе-a на Пол Уокър, освен че е 4х4. Няма и нужда. Автоентусиастите така и не превръщат мрънканията си в покупки. Eclipse има потенциал да свежне като един adventure vehicle с малко по-агресивен стайлинг, рамка с фарове на покрива, разтегляща се палатка от задната врата. Вече има много DIY, aftermarket и OEM решения. Само казвам, защото лесно се говори отстрани.  

Eclipse е хибриден и това ще бъде голямата картинка с автомобилите още десетилетия.
Електрификацията върви с пълна пара, държавни стимули удрят рамо от една страна, мръсни пари от коли с ДВГ от друга. Да, парите, с които се проектират и произвеждат и, все още, изплащат електричките, идват от коли, които не могат да бъдат с толкова чиста екосъвест. EV-тата се движат в още едноцифрените проценти от продажбите на нови автомобили worldwide, но медиите увеличават през лупа тяхното присъствие. Като market share са примерно колкото вановете,
но всяка втора статия, която засичате в пространството, едва ли е за новата Toyota Sienna, Honda Odyssey или пък някой концепт върху Renault Espace.

Малък извод:
Все още основната работа е поверена на двигателя с вътрешно горене. И както при Eclipsе-а, той може да зарежда електрическия мотор. Това се случва в момента в индустрията. Ужасните и гадни автомобили с ДВГ трябва да изкарат парите за разработка и да покрият загубите от продажба на електричките.

Автомобилната индустрия залага всичко на една голяма муцуна, 
в същото време ползва „стари муцуни“, които будят носталгия у едни и са абсолютно непознати за други.

Колкото повече производителите комуникират различие, толкова по-еднакви продукти предлагат.
В тази игра на „make the logo bigger“ муцуната в най-добрия случай е една голяма емблема. Неслучайно производители започнаха да си пишат имената с буквички. Причина възможна е, че на пазара в покупателна възраст са хора, които не са порaснали с победите на Lancia Delta Integrale  и не си спомнят катастрофата на Сена. Тези хора трябва да бъдат образовани, привлечени с нещо към автомобила въобще. Рециклиране на брандове и модели е новата любима игра и във времена като днешните мъгляви термини като brand equity придобиват съвсем изчислими и осребрими измерения. 

Автомобилната индустрия рециклира на богато не само легендарни модели.
В Ecliplse-а не можеш да се оплачеш от липса на бутони. Може да се оплачеш от морално остарял интерфейс на инфотейнмънта, както и аналогова стрелка, която показва колко електрическа мощност ползваш, дали вече се е включил ДВГ или пък зареждаш батериите. Не познавам гамата на Mitsubishi, но се хващам на бас, че бутоните в този автомобил са събрани не просто от различни модели (това го правят всички), а от различни поколения автомобили, а в някои случаи и дискмени. 

Mitsubishi-то си има голяма и готина муцуна. Като всички останали.
Сякаш в автомобилния свят се вихри някакъв доктор Енчев, който иска да направи всички коли еднакви, с леки разлики коя с колко напомпани джуки е. Голяма част е заради общите изисквания за безопасност при сблъсък с пешеходец, голяма част е защото няма оразличаване по природа и дизайнът го рисуват маркетолозите. Всички трябва да бъдат запомнени с муцуната си. След муцуната колко са еднакви като усещане, управление, характеристики, надеждност, ескплоатационен живот, няма значение. Experience-ът с повечето масови модели е подобен. Изтръпнало управление, дрънчане на ламарини, компромисни материали под морското равнище на погледа. 

Mitsubishi като бранд трябва да направи Големия скок. 
Всички трябва да направят Големия скок. 
Електричеството занулява играта. 

Малко think tank-ове могат да заложат палец дори на лявата ръка какво ще се случи след 15 години, кой в каква позиция ще бъде на пазара. Кой ще е оцелял, кой какъв бизнес модел ще има. Потребителите ще искат ли автомобили въобще или ще сме на персонални дронове, споделени коли и какво ли още не. Всички ще трябва да си измислят нова митология. Какви ще го играят в новия свят, където колата ще се мери по съвсем други критерии, а не по мощност и колко бързо ще се зарежда. 

Eclipse не само взима, но и дава. 
Той си има контакт за зареждане на 240V, разположен в купето на автомобила, гарантира до 1500 W мощност от задвижващата батерия. Когато спре токът във вилата някъде дълбоко в Родопите, купена с парите, спестени от гориво, Eclipse Cross PHEV може да „даде ток“ я за проточен бойлер, я за телевизор, я за рутер. В зависимост от нещата, които са първа необходимост. В един малък отрязък и под определен ъгъл автомобилната индустрия дава повече, отколкото взима. Тя все още продава електрички на загуба, което означава, че когато си купувате електроавтомобил, вие си взимате нещо на далавера и то от официалния представител. 

Няма предно, няма задно. Всичко е AWD.
Забравете за предно и задно предаване. От едно поколение насам и M5 е 4х4, измъченото второ поколение на Honda NSX също добавя предно предаване с електромотори, това са примери от високия регистър, но с хибридната моторизация или пък с пълната електрификация, е по-лесно да се предложи 4х4 задвижване. Един от първите хибридни автомобили, Lohner-Porsche Mixed Hybrid от 1900 г., също е 4х4, защото още тогава е бръмкало с електромотор на всяко колело. Преди 130 години. 

Можете да управлявате Mitsubishi-то с дистанционно
В случая става въпрос най-вече за зареждането и затоплянето, а не за паркиране, както е Smart park системата на Huyndai (BMW, Tesla, Mercedes имат по-добри решения). 

Посоката е ясна. След време производителите на колички с дистанционно ще умрат, защото вие ще давате на детето да си играе директно със семейната кола. Тя ще е умна, разбира се, няма да бутна някоя злобна леля, на което вашето сладко и непогрешимо ангелче е „вдигнало мерника“ със служебния Мерцедес. Сега като се замисля, ще отпаднат и онези колички, в които е модерно да се развозват децата. Горди родители крачат важно-важно, а румени бузунести деца се дундурят в умален модел на G-Klasse и заемат целия тротоар, точно както и пълноразмерната „гега“, паркирана в близост. 

Хората се мерят по IQ, а колите по EQ!
Eclipse се заиграва със зеления performance. В бъдеще автомобилните производители ще се заиграват все повече с нас.

Не става въпрос дали ще тръгне PlayStation в Tesla-тa, лудите тунинги от 80-те сигурно са слагали Nintendo в S-class. Тук става въпрос за стимулиране на природосъобразно каране посредством игра. Играта в случая е: запълни зелените листчета. Да, звучи малко надрусано, но колкото по-еко караш, толкова по изпълнено с живителни сокове е едно дигитално растенийце. Нещо като малко тамагочи, което гъделичкаш по коремчето с педала за газта и педалчетата за възстановяване на енергия. Има нещо възбуждащо в това, признавам си. Като човек, който няма никакви шансове да постигне време на писта, аз изпитах наелектризиращ трепет, когато преди 4 години тествах BMW i3. Там бях оценен високо като мениджър на енергия и бях изхабил ток за 10 километра, пък бях минал 14. 

Много дълъг финал. Но пък накрая има поука.
От една страна автомобилът си има всичко. Новата муцуна на Mitsubishi хваща око и дори да не се хареса, е разпознаваема. В съвременния свят, в който новото поколение учи наново марките автомобили и повечето от тях си изписват имената, защото никой не разпознава емблемите, една разпознаваема муцуна е ключова стъпка в борбата за brand awareness. 

Ако скачаш от автомобил преди две поколения, няма какво да кажеш: удобни кожени седалки, всички видове асистиращи системи, подгряване на волана, предно стъкло, HUD – дисплей, пред очите на водача, адаптивен cruise control. Хибридната двигателна установка работи без проблем, колата ускорява меко – за разлика от повечето електрички, които те залепят още в началото. Ускорението е свежо, но не е постоянно „препилване“ на гуми. Колата е тиха и приятна за движение в града. Извън града даде 4 и малко разход до и на връщане от Копривщица – хибридно придвижване, тоест ДВГ работеше като range extender и зареждаше батериите и много рядко подаваше мощност директно към колелата.

Видимостта напред и встрани е прилична. Назад е сериозно компрометирана от дизайна, но на помощ идват камери. Ако човек просто гледа списъка с екстри, данните от хибридното задвижване като разход и мощност, ще си каже – съвсем ОК. За тези екстри, за този пробег изцяло на ток, възможност за бързо зареждане и тн., стартова цена от около 90 000 лв. за компактно SUV е обоснована, kind of. 

Обаче ако се огледаш на пазара и си дадеш сметка в какви hybrid-и можеш да се качиш за подобна сума, тогава на преден план започват да изпъкват – остарелият infotainment, сериозният компромис с материалите в интериора. Не съм врачка по отношение на сглобката на пластмасовите панели на конзолата и вратите, но при втори plug-in хибрид ми прави впечатление резонанс, вибрация от пластмаса при движение по неравен павиран път. Окачването, е адаптирано за по-високото тегло, но на моменти може да се усети по-грубо поемане на неравности.

Пазарът на plug-in-и е като столицата ни – расте, но не старее. Само пълни нови ниши. 

Този вид автомобили се оказват интелигентното решение на този етап. Предлагат точно толкова ел. пробег, колкото е нужен в града в комбинация с традиционната по-слаба зависимост на ДВГ извън градски пространства (имам предвид гъстота, състояние и заетост на бензиностанциите в сравнение със зарядни станции). 

Предполагам, че Mitsubishi Eclipse Cross е на фокуса на феновете на марката, но тя сякаш изгуби своя характер, своето лице в последните години и сега ще трябва да се оформя наобратно, през характерна муцуна, която да тласне бранда нанякъде. Нямаме performance доминатори като Mitsubishi 3000GT със завиващи задни колела, битурбо мотор и какво ли още не. Няма го офроуд конкистадора Pajero, изгуби се в гъстата гора от SUV-та, и неговото производство беше спряно през май тази година, окончателно. Няма го и обожествяваното EVO.

Съдбата на подобен род производители е трудна. Колаборации за нови моторизации и споделяне на развойна дейност за напълно електрически автомобили са на дневен ред от десетилетие при планьорите на Мицубиши. Независимо дали с Renault-Nissan в момента, или с Пежо и Мерцедес в минало време. 

Преди планьорите да започнат да градят своите стратегии, Mitsubishi трябва да реши какво иска да бъде. Фразата е толкова изтъркана, че вече можеш да се огледаш в нея, но „кризата е възможност“. Автомобилът ще промени своето позициониране в живота на хората в следващите години. Картите се разбъркват отново. Въпрос на късмет и въпрос как ще си изиграеш картите. Надявам се, че ако от Mitsubishi нямат козове в ръката, то поне имат диаманти в ръкава и винаги могат да вдигнат залога. 

https://www.mitsubishi-motors.bg/models/Eclipse-Cross-PHEV/technical/