Интро
C4 е експлозивна комбинация от готин и “младежки” външен вид и возия за зрели хора, далеч от всякаква състезателност, директно управление, невиждано ускорение и всякакъв друг род клиширани определения.

Преди време, в едно ревю, което още не е публикувано, споделих странно становище - малките сувчета/кросоувъри/вдигнати хечбеци от днес са personal luxury coupe-тата от преди 30-40 години (Mazda 626 купе, все още живия CL, защо не Lincoln Mark серията, Buick Riviera, Peugeot 406/7 купе). Този автомобилен вид е в черната книга на индустрията отдавна, но инсайтът в него е същият като при кросоувърчетата с висок creature comfort. Eто аргументите.

Коли като Citroën C4 https://cardiving.com/car-review/citroen-c4-2020/, Toyota C-HR, Renault Arkana имат секси външен вид (по съвременни стандарти), с прекрасна возия и прилична нефункционалност. В тях виждам често хора, които са се наградили за добре свършената работа за около 50 години живот и съвсем в крак с времето искат да изглеждат младежки, свежи и със здрави стави и в същото време да си угодят на макс.

Изброените модели им предоставят тази възможност. Най-вече тойотата според мен. Там стайлингът е най-in your face, имиджът за надеждност е най-висок, а усещането на задната седалка граничи с прилична тъмница. Т.е. тази кола е мислена за един или двама души макс.
 

Ситроенът е една идея по-умерен по този вектор. Основният му аргумент за покупка е комфортът - от няколко години насам Citroën отново работят върху тяхна си возия
(в случая - Progressive Hydraulic Cushions®) и върху политкоректния quirkiness: gолеми панели на вратите при C3, експериментиране с класа автомобил - C5 X е като вдигнат седано-хечбек. Пропорциите са като на седан, но е хечбек, нещо като лифтнат Rover SD1.

За комфорта на Citroën C4 се грижат седалки Advanced Comfort. Mногослойни, много удобни най-вече на прав път. Колата се държи много добре при висока скорост в права посока и леки завои. Шумът от двигател отсъства, а шумът от въздушен поток и контакт на гумите с пътна настилка е добре неутрализиран.

От други майстори на късия автомобилен разказ разбирам, че и при вариантите с ДВГ ситуацията с обезшумяването на кабината е добра. Само трябва да добавите щипка шум от двигател при по-сериозно ускорение, за да си представите какво би било да се возите в C4 с ДВГ.

Платено съобщение на маркетинг мениджъра
Важно е да се знае, че при Stellantis (Peugeot, Citroën, Opel, DS и десетина други) играта е - харесваш си колата, а след това си избираш дали тя да е бензин, или изцяло електрическа (дизелът е тема табу в днешно време “харам”, както казват братята афганистанци).

И обемът на багажника, и возията, външният вид и тн. са от еднакви до силно подобни. Няма разлики, освен моторизацията, между вариантите на един модел. Това е удобно, когато си избираш колата, но най-вероятно е преходен вариант. Други производители се насочват директно към специализирани платформи, че дори и дивизии, които да разработват електрическите им модели.

Като потребител на автомобили е важно, като видиш някоя симпатична френска муцунка на Ситроен, да не влезеш в дилемата, ох - кефи ме, ама има ли електричка, защото искам да поддържам въздуха в града си чист и да съм по-интересен пред френдовете.

Или пък - “Оу, дано имат дизелова от тези, защото във всеки един момент искам да отпраша нанякъде и да не се занимавам със зарядни станции, техните състояние и заетост и спокойно да си пускам климатика и да си надувам музиката, както и да оставя автомобила 10 дена и да го намеря със същия наличен пробег, а не със значителен процент надолу.

Нещо искрено и лично, и много полезно от страна на Ситроен!

На сайта им има калкулатор за пробег. Там човек може да види основните фактори, които влияят на пробега на един ел. автомобил. Стил на шофиране, външна температура, средна скорост на движение, климатизация и тн. От почти 400 км пробег при спокойно каране с 40 км/ч, 25°C външна температура и изкл. климатик, можеш да се падне до 127 км при динамично каране със 130 км/ч, -10°C външна температура и вкл. климатизация. Отделно, при студено време зарядът на батерията пада с 5-10% на нощ.

И преди 120 години, и сега идеалният хабитат и идеалното полезно действие за природата на електрически автомобил е градът. Преди 120 години ел. автомобилите са промотирани като градски коли, има ли са swappable батерии, зарядни станции и не са отделяли емисии. 

Някой ще се изока, че електрическата му кола е перфектна за до вилата и обратно, и че това прави всеки уикенд. Разбира се. Ако имате живот с установени сценарии на ползване на автомобила и случаите, в които излизате извън тях, са пренебрежимо малко, то от електрически автомобил по-хубаво няма.
 

Ако ползвате автомобила си комплексно и често, нямате зарядна станция у дома, искате да имате винаги неограничен пробег on demand, не искате да центрирате дългите си пътувания около местоположение, техническа изправност и заетост на зарядни станции, пътувате по острови и тн., то трябва да сте спокойни, че всеки нов автомобил е замърсил майката Земя и е взел ресурси от нея. Независимо дали електрически, или с ДВГ.

В момента се разработват решения за рециклиране на силно токсичните батерии в електроавтомобилите, което е добре. По-добре късно, отколкото никога. Много деца кобалтоминьори в Конго това продължава да не ги грее особено.

Let’s go back to the car

В заключение на предходните разсъждения - Ситроен правят хитър ход с фокуса си върху комфорта. И старо, и младо го иска. Кой покрай проблеми с кръвното, кой покрай счупен вестибуларен апарат. На свръхстегнатата возия, която гони някаква изкривена “спортност”, ѝ отминава времето при автомобили, които все по-малко се различават като управление, стават по-автономни и се диференцират с това дали имаш абонамент към Amazon Fire TV или към Apple TV.

Поколенията, пълни с фенове на автомобили, малко поизмряха или вече не им пука толкова. Новите хомо сапиенси имат друга двигателна култура, интереси и приоритети. 

Наскоро ми попадна и реклама за опаковка за седалки, която направо ги прави като от плавателен Линкълн от 70-те. Просто кресло. Никаква странична опора, идеално да седнеш, да се возиш по магистрала и да чакаш дестинацията да дойде.

C4. Компактен автомобил за хора които обичат да пътуват, без да излизат от вкъщи. Затова нека си представим, че C4 е домашен любимец.

Той е послушен, добре дресиран, не обича да тича много бързо, защото лесно се задъхва и не обича разходки в планина по криволичещи пътеки, защото завоите не са неговата страст. Може да ви дръпне рязко и да ви залепи за седалката, но за кратко. Ситроенчето обича да се разхожда направо, с постоянна скорост.

C4 е гушкав и мек по-душа. Обича комфорта и тишината. Не е лаком, може да яде и консерви от динозавърско месо - до 7 литра в града (бензин) и до 4 литра на магистрала (дизел), но може да яде и нахут, тоест има и веган екземпляри от неговата порода (електрическият разход на 100 километра варира около 15 - 20 kW/h).

Сладък е, има интересна муцуна, но и още по-интересна задница. Възможно е хора да ви спират на улицата и да ви питат - “Може ли да го погаля”. 

Има добър имунитет. Само 19% от съсобствениците споделят за някакъв проблем през първата година. В него има ДНК от Peugeot 2008 И Citroën C3 Aircross, при които не се наблюдават особени проблеми.

Като домашен любимец Citroën C4 има голямо сърце. Подходящ е за всякакви хора, стига да не са семейство с две или повече малки деца. Просто не предлага нужното полезно пространство като багажник (380 литра).

Ходил е на спасителни курсове и е получил 4 от 5 звезди за сигурност. Можеше да има и 5, ако екземплярите и в базовото оборудване бяха обучени на всички интелигентни системи за сигурност.

Ситроенът се разбира с технологиите и е отворен за сдвояване с CarPlay и Android Auto.

Адмирирам подхода на Ситроен да изтупат от прахта носталгията по стария си имидж.
Съвременният автомобилен свят не търпи mind bending модели като DS, представен през 1955-а, но с дизайн, мислен 10 години по-рано, или пък CX, заложил всичко на ванкеловия двигател. Блудкавият автомобилен пейзаж има нужда от френско намигване, по-дълбока и убедителна диференциация.