Няма нищо лошо в това, да си фен на по-старата генерация автомобили. Това е признак, че сте добре запознати със съвременното производство на нови автомобили. На мнение съм, че по-старата генерация автомобили са правени с много повече любов, от колкото сегашните. В наши дни автомобилостроенето, за огромно съжаление се е превърнало в една голяма и много мръсна комерсиална игра.

Първият Dodge Charger излиза на пазара през далечната 1966 година, базиран на Dodge Coronet от 1965 г. През 1968 г. от Dodge планират да направят “restyling” на цялата линия от модели и така се ражда второто поколение на Charger от 1968 година, който носи голям успех за марката. Малко по-късно се появява Charger R/T. Това е индекс, който Dodge слага на по-спортните автомобили.

През 1969 г. Dodge Charger е сериозно променен. Той вече крие под капака двигател с мощност 390 к.с., което е с 40 к.с. повече от предното поколение двигатели. Външните изменения включват нова радиаторна решетка и нови светлини. Интериорът вече се предлага с нова линия тапицерия, наречена Special Edition (SE). Може да се поръча отделно или заедно с пакета R/T, в резултат на което се получава пакет - R/T SE. Той обхваща кожени вложки за предните седалки, хромирани лайстни и дървени вложки на арматурното табло. През същата година Dodge пуска на пазара много рядка Charger версия - Dodge Charger Daytona 500.

Като цяло, Charger се задържа за кратко на поточната линия и е свален от производство, заради новите закони за вредни емисии и високи цени на горивата. Но това не пречи на фенове, като Мартин Лепински от Калифорния, да притежават такъв автомобил и в наши дни.

За Мартин автомобилите тип “muscle car” са начин на живот, начин на мислене. От малък мечтае да притежава такъв автомобил. С годините мечтата му се сбъдва и сега е горд собственик на Dodge Charger от 1969 г.

Неговият автомобил е с двигател Mopar RB 440, който е с голям V8 блок, клинообразни горивни камери от ковано желязо и отвори от по 110 мм. Точно това го прави уникален, този тип двигател може да удържи почти двойна мощност, което го прави любимец сред тунерите. RB 440 е оборудван с три карбуратора, двойна камера и мощност от 390 к.с. (291 кВт). Този тип двигател е един от най-екзотичните в началото на 60-те години на миналия век.

Мартин успява да модифицира агрегата до 480 к.с. като на по-късен етап ще се стреми към мощност от 590 к.с. Неговият R/T показва своите възможности по най-различни състезания в Калифорния.

Интериорът също няма нищо общо с оригиналния вид на Charger. Предвидени са спортни седалки Sparco, спортен волан, колани и ролбар. Задните седалки са запазени в оригиналния им вид, но са претапицирани с нова черна кожа. Учудващо, но в автомобила има дори и аудио система на Kenwood.

Окачването и спирачките също са променени, ходовата част допълнително подсилена, а за допълнителен ефект Мартин слага отпред хромирани джанти Budnik “Shock” с размер 9х18, а отзад 10х19.

Мартин успява да спечели много местни състезания, както и сърцата на огромна част от публиката, която му дава прякора - “Голямата Берта”. Charger R/T мачка всичко, което му се изпречи на пътя.