За първи път ме хваща морска болест в автомобил. Със сигурност вестибуларният ми апарат е поръчван от Alibaba, но независимо в кой режим (Sport/Normal/Eco) беше този иначе гальовен камион, клатушкането ми идваше в повече. Това е първият плавателен съд за асфалтови пътища, който някога съм имал честта да управлявам. И то тъкмо когато идва новото поколение на Land Cruiser и съответно Prado серията. 

Как мина първата среща с приветливия хипопотам?
Качваш се със степенка, будеща респект. След няколко минути с малкото чаве вече си играехме на криеница в „джипа“ (тя се криеше зад третия ред седалки). Няма да изненадам никого, 
ако кажа, че има щедро място на първите два реда седалки и малка каторга за големи хора на третия ред. Нищо фрапиращо, случва се и в добрите семейства 😊. Учудващо, за мен лично, шлепът се кара лесно, за всяко нещо си има копче, динамиката и обзорът за ОК. Модификацията, която управлявах беше със стабилен пакет от екстри – всякакви, свързани със сигурност – по традиция на Тойота, плюс глезотийки като отопляеми/обдухвани седалки и малък хладилник в подлакътника. Нещо като мини кладенец за биричка (безалкохолна). Ако паркирате автомобила по-далеч от вира, той може да си къкри кротко с 4-цилиндровия дизел, а вие от време на време да си взимате добре изстудена напитка. Другият вариант е да ползвате контакта в „дупето“ на Land Cruiser-a. Като отворите задната врата, вдясно. Има контакт. Там може да „боцнете“ електрически грил, примерно.

Един Land Cruiser ви дава по-голям комфорт, отколкото е имал прабългарски хан от времената на Онгъла. Не го тествах, но със сигурност в него може да се спи комфортно. 
Един Land Cruiser ви спестява инвестицията в сглобяема къща. Само трябва да провесите от релсите един „слънчев“ душ. Можете да пуснете завеси между отделните редове седалки и така да си направите „стаи“.

Как върви хипопотамът?
Не можах да избягам от асоциацията за хипопотам, който стъпва на пръсти. Просто на това ми приличат постоянните заклащания. Ускорява мудно, турбодупката е осезаема и тяга е уважителна, без да впечатлява. Все пак става въпрос за 4-цилиндров агрегат с 204 конски сили. Повече биха му отивали хипопотамски сили. Двигателят се чува отчетливо и при ускорение, и при движение с магистрална скорост. При ниски скорости и маневри по малки улички Cruiser-ът е относително лесен за управление, предвид размерите. Щом аз успях да го паркирам, значи всяка блондинка може. Птичи поглед, огромни огледала, даже специален дизайн на предния капак за по-добра видимост. Джипът е 5-метров, дължина като на един малко по-голям седан, а в същото време имате по-висока позиция на седене. Bird-eye превръща паркирането на този танкер в (компютърна) игра. 

Но това е машина, която да се кара офроуд и да е поносима онроуд. Не говорим за исландски изкачвания на вулкани или драг състезания на дюни. Макар че на второто се представя чудесно. Върху тегав черен път (към параклис Свети Йоан Летни, яз. Пчелина) се справя чудесно. Предполагам, че възможностите са му много по-големи, но от стари ловджии знам, че колкото ти е по-добър джипът, толкова по-далече ходи тракторът да те вади, затова и не съм се самозабравял с тестове. При всички положения Toyota-та дава увереност, че ще се справиш с всякакъв път, независимо колко е тънък той на Google Maps. 

Какво е най-характерното за плавателния съд Toyota Land Cruiser?
Миксът между минало и настояще. Тук ще октрием Blu-ray player, класическа дизелова турбодупка, истинска ръчна спирачка, на която може да ѝ се преброят зъбите и която можеш да опънеш със задоволство. Тук са “врътките“ за обдухване и подгряване на седалките, които може да видим още при първия Lexus LS. Напомнят ми на врътки от 124-ка на Мерцедес. Подобен дизайн, подобен force-feedback в централна позиция. Този модел е стартирал през далечната 2009-а година. Следващата година трябва да бъде заменен, но така или иначе каросерия върху рама ще остане като конструкция. На някои места са избили пъпките на новата технология, но като изключим дисплея, цялата философия зад ергономията е от „едно време: всяка функция да си има бутон, да се учи мускулната памет. 

В същото време, като бял човек се радваш на adaptive cruise control, blind spot monitor, lane assist, front collision warning, bird-view camera, сигурно пропускам някоя друга екстра. Land Cruiser е едно от малкото МПС-та, които са традиционни по дух и управление, а в същото време предлагат най-новото от технологиите при автомобилите. 

Кои са му конкуренция?
Тук трябваше да е Pajero, но уви спряха производството на този офроуд самурай, иначе Land Rover Discovery е нещо като аристократична алтернатива. В същото време надеждността при него чупи всякакви рекорди, в лошия смисъл. От другата страна на Атлантика Jeep Wrangler вече предлага дизелова опция. ML/GLE, Q7, X5 може да са подобни на размери и позиция на седене, но нямат нищо общо като поведение на пътя и цена. Още първото поколение на Х5 зададе стандарта (ML е от по-рано, но той също беше с каросерия върху рама при първата си итерация – W163). Тези машини са си паркетковци – при Land Cruiser-a има блокаж на диференциали, бавни скорости, режим на пълзене. Ъгълът на атака на препятствия е 310, ъгълът на препятствие, което може да се озове под Cruiser-a е 220, ъгълът на терена, по който се движи да се движи Toyota-та е 420 – тоест шлепът може да е наклонен до 420 по надлъжната си ос, а също толкова и спрямо напречната си ос и да разцъква. 

Това са сухи данни, но и по тях си личи, че „японецът“ има намерения и компетенции извън пътя. Не бих го поставил на една писта с немските префърцунки. Той все пак има и само една моторизация – 2.8-литров дизелов агрегат с мощност от 204 конски сили, изборът е дали 6-степенна ръчна или автоматична трансмисия. Да, ръчна трансмисия, гайс. Тотално сме форгетнали за нея, нали (ако трябва да се направя на автомобилен „либерала от квартала“ фор а секънд). 

Малко любопитни фактчета
Третият ред седалки влиза и излиза автоматично, като седалките се разгъват интересно. 
Първо облегалката се изправя, а седалката сякаш се изплезва като дяволит език.

Телескопичен сенник. О, да. От сенника излиза пластмасов „език“, който покрива цялото стъкло, за да не те заслепява Слънцето, когато е точно отстрани. Винаги се сещам за един тест на Bentley Bentayga, когато журналистът Micah Muzio караше през полупустинен район в САЩ и беше защипал една бяла тениска на прозореца, защото сенникът на Бентлито не се удължава и те поставя в тази ганьовска ситуация. 

Ако си много нежен с най-десния педал, можеш да видиш разход от около 7 литра извънградско. Има и специален економетър, който ти показва дали в момента си в зоната на икономичното каране или вече „настъпваш“ в повече машината, която така или иначе си тежи около 2 тона и половина. А ако сте с ловната дружинка вътре, ще щипне 3 тона и то без отстреляния от жал глиган инвалид на третия ред.

Какво да кажем за финал?
Тойота Land Cruiser e oт 65 години на пазара, а изпълнението Prado от 35. 
Продава се в 190 държави и е толкова дуракофрендли, че се произвежда дори във Владивосток. Ползват я по военни конфликти, от всички страни на уравнението. Сини каски, чалмави, чалнати, специални части, дипломати, халифати и тн. С други думи – няма какво да доказва. И според мен това е ключовото за частния собственик на тази машина. Той няма какво да доказва. Стартовата цена е 100 хиляди анемични български лева. На другата везна имате доказан и компетентен кокетен апартамент с гледка за офроуд. Има си новите глезотийки, има си надеждността „като от едно време“. Да, постоянно плава, когато асфалтът е неравен, и да, двигателят е шумничък. Но всички имаме такива приятели. Постоянно дуднат и си имат треските за дялане, ама като стане въпрос да се върши работа, звъним на тях.

още инфо тук:
https://www.toyota.bg/new-cars/land-cruiser