Kodiaq винаги е бил онзи „разумен избор“, който не се преструва на луксозен, но върши повече работа от повечето премиум предложения. Второто поколение идва с по-остър дизайн, по-умно вътрешно пространство и една много ясна мисия – да остане най-логичният голям SUV, който можеш да си позволиш, без да жертваш комфорт, място или технологии.
Ако си човек с три деца, куче и желание да излезеш от града, без да ти се сменя колата на всеки 3 години – това е твоят автомобил. И не, не те кара да се чувстваш като таксиджия от 90-те, въпреки че Skoda още носи онзи дух на „кола за народа“ – само че сега „народът“ вече носи Apple Watch и си купува био домати.
Kodiaq стартира през 2016 г., като най-големият SUV на Skoda – почти революция за марка, известна с Octavia и Fabia. И успя: покри нуждите на семействата, фирмите и феновете на комбита със задвижване на четирите колела. Второто поколение не прави обратен завой – просто го прави по-тихо, по-гладко и с още повече USB-C портове.

По-голям. По-умен. По-Audi?
Новият Kodiaq вече не прилича на „висока Octavia комби“. Сега е ъгловат, с широки рамене, дигитални светлини и визия, която се опитва да изглежда по-близо до Q7, отколкото до нещо, което преди 30 години щеше да носи емблемата „Favorit“.
Решетката е масивна, светлините – по-тесни и по-„електро“ (дори на дизела). 
През задницата минава светеща ивица – типично за новите VAG модели. Изобщо, погледнеш ли го отпред, си казваш: „Опа, май е скъп.“ Погледнеш ли отзад – пак. Но не чак до там.
Да, харесва се. По-мъжкарски е, но без да е агресивен. И пак може да мине за „служебен SUV“ в черно с леко прашна боя. Или за семеен кеф в синьо металик. Всичко зависи как ще го обуеш – 17-ките са окей, но 20-ките с черен гланц правят цялата кола една идея по-малко „Skoda“.

Как вози? 
С адаптивно окачване си е направо чешки S-Class (по пътя до Ковачевци)
Kodiaq винаги е бил от „по-тежките играчи“ в класа, а новото поколение само потвърждава тази репутация. Усеща се стабилен, дори масивен – не като камион, 
но не и като пъргав компактен SUV. Натиснеш ли по-смело в завой, тежестта си казва думата, но без изненади – контролът е тук.
Версията с адаптивно окачване (DCC) прави разликата осезаема. В Comfort си плуваш, дори по павета и кърпени пътища. В Sport – стяга се, но не става дразнещо твърд. По-скоро усещаш повече от пътя, без да страдаш. Няма клатушкане като лодка – инженерите са си написали домашното.
И тук идва моментът за малко ретро контекст: ако си имал „сто и петица“ с торсионна задна ос и си влизал в завой с 70, знаеш какво е паника. С Kodiaq влизаш с толкова, колкото ти стиска – сега имаш електронни стабилизатори, адаптивни амортисьори и, ако си го поръчал с 4x4, още повече сцепление.
Да, това не е спортна кола, и не се прави на такава. Но вози точно както трябва за сегмента: сигурно, премерено, комфортно – с една идея немска строгост, типично за платформата MQB.

Безопасност и паркиране
Да, паркира сам. Ти можеш да пиеш кафе отвън до него
Kodiaq идва с почти пълния каталог от асистенти – автоматично спиране при опасност, следене на лентата, адаптивен круиз контрол и камера с 360-градусов изглед. Най-впечатляващо е, че можеш да го накараш да си паркира сам. Не просто с ръчките вътре, а дори докато си извън колата и натискаш бутон в приложението. Малко като магия… ако не беше Skoda и не работеше. Но работи.
 

Конкуренция – кой му диша във врата? 
Kodiaq отдавна играе в лигата на „семейните премиум-like SUV-та“, и конкурентите му не спят. Отляво наднича Peugeot 5008 – френският артист с футуристичен кокпит, по-лек и с една идея по-малък багажник. Отдясно е Kia Sorento – пълнокръвен седемместен с лек американски акцент и опция за плъгин. Отзад диша Hyundai Santa Fe с новата си футуристична визия и много екстри, но и с един от най-объркващите сензорни интерфейси. А отгоре (буквално, поне по цени) виси VW Tiguan Allspace, който е почти същият като Kodiaq, но с малко по-голямо самочувствие и по-малко USB портове.

Къде печели Kodiaq?
По усещане за завършен продукт. Всичко работи, всичко пасва. Няма wow ефекти, но и няма моменти, в които се чудиш защо нещото е така направено. Управлението е балансирано, пътното поведение – адекватно, седалките – супер удобни. 
Без wow, без facepalm – Кодиак просто работи.

Къде губи?
Ако търсиш шоурум ефект и „уау“ при първо сядане – Santa Fe и 5008 ще те спечелят. Kia предлага повече технологии и гаранция, макар и на по-висока цена. А VW – по-лъснат бранд и по-бедно оборудване за същите пари.

Субективно?
Kodiaq е като познат приятел с нов костюм – няма да ти направи TikTok впечатление, но и няма да те изложи пред тъщата. И най-хубавото – не ти вади душата, както правят някои touchscreen-и от Корея.
Ако за теб колата е инструмент, не театър – Kodiaq ще свърши работа. Без драма.
Kodiaq е колата за онези, които искат много кола, без много циркове. За семейства с амбиции, но без нужда от логото с четири кръга. За хора, които си искат пътния просвет, големия багажник и приличното возене – но не гонят 0–100 за под 6 секунди.
Няма да е твоят избор, ако търсиш нещо остро и спортно – или пък ако настояваш всичко да е touch и да говори с глас като виртуален барман. Това не е Kodiaq. Той не се прави на нещо, което не е. И точно затова е симпатичен.
Ех, емоционален финал: Къде беше, къде стигна…
Някога Skoda беше символ на „направи-си-сам“ ерата. Коли с двигател отзад, без серво, но с много мерак – Favorit, 120L, 105S… И ако си карал такава, знаеш – качваш се, палиш, понякога с молитва, и си носиш няколко глухи ключа в жабката.

Днес?
Говорим за седемместен SUV с адаптивно окачване, 360-градусова камера и head-up дисплей. Кола, която спокойно може да ти замени VW, но без да те кара да обясняваш защо си дал +10 хиляди отгоре.
Шкода не е това, което беше. Но винаги си личеше накъде отива.
Още в ерата на задномоторните 105 и 120, Skoda правеше нещата по малко по-разумен начин — независимо дали ставаше дума за независимо окачване отзад, удобно предно отопление или предавки, които не скърцаха като врата в селска кръчма. 

Докато някои други соц-марки се гордееха с това, че въобще вървят, Skoda се опитваше да го направи по-добре. 
Днес тази логика просто е доразвита: Kodiaq не се бие в гърдите, не е „премиум“, но предлага точно това, от което имаш нужда – с техническа зрялост, практичност и усещане, че нещо в него е измислено с глава, не с бюджетна брадва. 
И да – все още няма да го ползваш, ако вечерта ти включва разходка по червен килим. Но ще стигнеш до вилата, ще събереш семейството, ще се върнеш без болка в кръста. Това винаги е бил духът на Skoda – просто сега има touch screen и адаптивен темпомат.