Електропътепис ID.4 GTX
Volkswagen ID.4 GTX
Електропътепис ID.4 GTX
Поводът за този материал е ID.4 GTX https://cardiving.com/car-
Затова, мързеливата, както обичаме, ще дадем синтезирано инфо какво е ID. 4 GTX и за какво се бори. След това ще поразсъждаваме малко cross платформено и как старите кучета догонват младите звезди по обективни критерии.
На фона на това пазарът на електрички расте и заема по-голям дял от пазарът на нови автомобили въобще.
Let’s dive in and see what happens
GTX е новото GTI. Това са performance модели, които имат по-стегнато окачване, някой-друг киловат повече и по-агресивен стайлинг, шевове и „рекаро“ седалки, например. Това са елементите, по които GTX се разпознава спрямо стандартния ID. 4.
Първо да дадем храна на автомобилните фенове, които търсят информация „колко дига“, колко (про)бяга, как се управлява и как вози този ранен опит на Volkswagen в света на електромобилите.
Мощността е 300 коня, въртящият момент е 399 нютона, ускорението до 100 е 6,2 секунди, а максималната скорост е 180 км/ч. В идеални пътни и атмосферни условия автомобилът трябва да измине около 460 километра с едно зареждане.
С тези данни е видно, че това не е гран спортист. GTX е грантурер. Той е идеален за комфортно преминаване на „големи“ разстояния. Чудесен е за уикенд пътуване, най-вече по междуградски пътища. Магистралата може много бързо да „изцеди електрическия сок“ и да се окаже, че 15 лв. ви струва отсечката Ботевград – комплекс Jumbo Plaza (най-близката точка на София от тази страна).
Това не е голяма новина, имайки предвид, че разликата с обикновената ID.4 е най-вече в повишената мощност. Не е новина и че няма feedback от волана. GTX си носи силните страни на ID.4 като чудесно управляем автомобил в града. Маневрен, с добра видимост. Човек бързо се позиционира и „усеща“ размерите на колата. Кабината е уютна, относително тиха, дори и при високи скорости.
GTX е слънчева стая с волан
Разбира се, не е перфектното летящо килимче, големият цолаж на гумите и голямата маса “се обаждат” при напречни неравности по пътя.
Като цяло, усещането от интериора е приветливо
И на предния, и на задния ред хората се чувстват удобно. На прима виста изниква единствено Ioniq 5 като предлагащ по-голямо пространство за краката на пътниците отзад. Най-отзад, в багажника, пространството е уважително – 543 литра. Това стига за 10-дневна ваканция с две малки деца. Ако искате да пренасяте дълги, обемни предмети – седалката се сгъва в съотношение 60/40.
Единствената „грапавина“ при experience-ването на интериора идва от най-гладката част, сензорните „бутони“. Те нямат константен фийдбек, разсейват и тн. Това си върви още от Golf 8. Изисква се време и концентрация, но дори и тогава не става да получите, каквото искате, от първия път. Технологията е опърничава.
Но пък е евтино, факт.
Позитив е наблюдението над водача. Системата не позволява да се втренчите в екрана и да ровите из менютата, ако в същото време не обръщате внимание на пътя. Това е мъдро. И е някакво признание на производителите, че този тип система и интеракция е опасна.
Но така е по-евтино. Така че свикваме.
Така или иначе серийно получавате Apple CarPlay и Android Auto, като и до двете има достъп чрез USB или Bluetooth връзка. В стандартното оборудване е включено и безжично зареждане на телефона.
Системата реагира и на гласови команди, макар и не толкова надеждно. Благодарение на разпознаването на "естествените" команди, тя ще пренастрои радиото достатъчно добре, когато поискате това, но ще се затрудни с адресите и имената на населените места. Самият инструментален панел е умишлено малък, но лесно четлив и може да показва навигационни данни.
Как се кара GTX
Казахме, че е гран турер, независимо че е най-„насъсканата“ версия на ID.4.
Това нещо се „чете“ и по обратната реакция на педала на „газта“. Тя не е остра. Това я прави лесна за свикване и градско маневриране. Педалът на спирачката също е мек, с усещане „като през гъба“. Затова във всички продукти на ВАГ аз лично бутам на режим B – за повече рекуперация. Особено когато излязох извън столицата и бръмнах до Рибарица. Успях да изстисквам добър разход, след като слязох от магистралата. Някъде около 14 kW на 100 км по спомен.
Колата е уравновесена, неутрална
Пониженото окачване и променените параметри на пружините и амортисьорите допринасят за надеждно усещане при всякакви метеорологични условия. Сцеплението е супер (въпреки че това се дължи по-скоро на скромния въртящ момент, отколкото на уменията на окачването и гумите).
Возѝя
Освен успокояващата атмосфера, която VW е създал с ID 4, рафинираността на движението на автомобила също е силна страна, дори и при 20-цоловите колела. Изглежда, че аеродинамичният дизайн на GTX предотвратява много шум от вятър, а структурата и звукоизолационните материали позволяват в купето да навлизат само много умерени нива на шум от контакта на гумите с пътната настилка.
Всеки автомобил е симптом
Автомбилната индустрия е възлова, оплетена и все по-зависима от конюнктурата.
Зелени талибани са се прицелили в нея, изтезават я, а до нея „пръцкат“ тонове метан милиони крави, дъвчейки с отегчение.
Смисълът на предходното изречение е, че в съвременния свят всичко замърсява – самолетите, сградите, кравите, дрехите и тн. Леките автомобили замърсяват по няколко вектора, но мащабът на замърсяването от тях не е правопорционален на регулациите, които им се налагат.
Съвсем доскоро електрическите автомобили бяха единствената опция след 2035-а.
Малко преди електроапокалипсиса Съпротивата се събуди (под формата на няколко държави и някои по-гръмогласни CEO-та) и за първи път в историята някои скандира за Здрав разум.
На фона на всичко това няколко поколения автомобили и поне едно поколение електромобили бяха произведени с намерението да се напаснат по-добре на регулациите, отколкото на клиентите.
Казано по-просто, наблюдаваме производство на автомобили консумативи
Не защото двигателят „ще умре след 150 000“ километра. Има и такива примери. А защото разговорът се води от бюрократи и политици, а не от инженери, които знаят на какво е способен ДВГ, ако му се даде още малко време, или пък ако се налеят в него държавни инвестиции.
Нека не забравяме, че все още има стимули за покупката на електроавтомобили. Това не е нормален пазар.
Така или иначе производителите се стремят към печалба и така е било дори и по времето на 124-ката на Мерцедес-Бенц. Регулаторният натиск тогава е бил по-manageable. Наративът в обществото въобще не е бил такъв, че автомобилът да е под прицел и CO2 емисиите му да се мерят с капкомер.
Съответно не е имало проблем да се създават автомобили със сериозен ресурс, не е имало и проблем и да се инвестират средства в „изглаждане“ и тест на продуктите. В момента плъг-ин хибрид, който е с 20 хиляди лева по-скъп от ДВГ версията изненадва с капак от талашит на отделението за кабелите и контрастно качество на материалите, все едно в интериора е правен колаж от луксозно списание и хартия тип Работническо дело.
Друг вектор на разсъждение – старите автомобилни производители догонват Tesla
След гаражни електрификации като Huyndai Ioniq или пък E-Golf, втори опити като MEB платформата, хибридни платформи, която помещават няколко вида моторизации на Stellantis и BMW, например, вече имаме пълноценни, електрифицирани от нулата предложения като моделите, базирани на платформата EVA при Мерцедес. Динамиката на Tesla не изглежда толкова извънземна, колкото беше преди 3-4 години.
Тронът на автономното управление също бе превзет както от Ford, така и от GM. И това според Consumer Reports. Първите автомобили 3-то равнище на автономност са Mercedes, Audi, Honda.
Във versus auto винаги се опитваме да чуем какво ни казват автомобилите отвъд сухите цифри за обем на багажника, мощност или пък коефициент интуитивност на инфотейнмънта. Когато разглабяме автомобили в главите си, ги четем както се четат пръстените в стволовете на дърветата. По тях се вижда каква е била годината, дали е имало паразити по дървото, пожар в гората.
Всеки един автомобил има какво да разкаже. Всяка клетка от дифракционната решетка на холограмата съдържа в себе си информация за пълното изображение на холограмата. Така е и с автомобилите. При дисекция на всеки автомобил може да се видят следи от конюнктура, военни конфликти, бюджетни ограничения и човешки решения.