За хората, които сега са си легнали зимен съм през 2015-а и се събуждат шест години по-късно – един crash course за съвременния автомобилен хоризонт. 

Електричките са новото черно. Tesla е новото iPhone. Делът на дизела при новите автомобили в Европа от над 50% сега е 20%. Най-продаваната кола в най-горещия сегмент е EV.

Всички държави в ЕС дават мило и драго и между 5000 и 10 000 евро, когато си купиш електричка. И за да бъде забавно поне за автора на този материал, ще направим един завой на 180 градуса и 120 години и ще се върнем в потъналите в конска тор и конски трупове улици на Ню Йорк. Ма кое е общото или поне смешното, ще попитат някои. Общото, драги читатели, са много неща. И тогава хората са имали голям проблем със замърсяването в градовете, и тогава е имало електроавтомобили и такива с ДВГ, че дори и с ДВъншноГ. И тогава са имали нещо, като Спарк, но с тази разлика, че батериите и колите са се оставяли в голямо депо за зареждане.

Long story short.

Хората са търсили решение на проблем. Проблемът с фашкиите и труповете по улиците. Оттам дизентерия, малария и каквото още там. И автомобилите са били чудно решение. Поради хиляди причини, че дори и поради пръста на Рокфелер, двигателят с вътрешно горене тогава печели състезанието с парните локомотиви на гуми и праEV-тата и освободил градовете от разлагащата се материя и субпродукти на коне. Впоследствие ДВГ-то замърсило с друго същите тези градове. Видя се и в първите месеци на локдауните – каква част от замърсяването на въздуха е от автомобили.

И сега хората отново търсят решение на проблем. И отново намират решение на проблема – електричките. Логиката е суперпроста. Няма ауспух, значи не замърсява. Та най-вероятно колелото на историята ще се завърти още веднъж и ние още веднъж ще докажем, че не се учим от историята. Казал дървеният философ и пуснал един мазен салют в чест на.

Back to the future.

От основен саждопроизводител Volkswagen и VAG като цяло се превръща в кошер за електроавтомобили. Те просто се роят. Сравняват новият ID.4 с Beetle. Не знам дали тези журналисти са чели едно и също прессъобщение или просто са надлежно инструктирани да разказват един и същ маркетинг наратив за ID.4. Няма как, нали трябва да има моцарелка на масата. Като ти казват, че ID.4 е новият Beetle, ти дъвчеш, дъвчеш, па в един момент възприемеш тази новина като истина. Германците имат опит в промяната на действителността само с повторение. Repetitio mater studiorum, в нацистки вариант това звучи: Repetitio mater veritas (в съответния падеж).

Айди стига глупости, да почваме с плюсовете на ID.4

+#1 (плюс номер 1) –  просторен за размерите си. Равен под, пътниците отзад се чувстват царски. Панорамен покрив засилва само усещането за простор.  „Ама то това важи за всяко ново EV в сравнение с ДВГ еквивалент от същия клас.“ Ще кажат някои. „Не всичкии“ ще каже Финдли. ID. 4 ползва дедикирана платформа, създадена изначало за електрички, а не като разни там GLC-та, iX3, новите предложения от PSA и тн.

+#2 (плюс номер 2) – маневрен, управлява се лесно. Свикването с автомобила е мигновено, при маневриране всеки път се учудваш колко малък радиус на завиване може да има (версията със задно предаване е още по-маневрена). Няма да търсим комуникативен волан в тази машина. Усещането е на ръба на компютърна игра, но така или иначе всички се готвим за метавселената и многоточкови и многосензорни аналогови изживявания ще има само за богатите.

+#3 (плюс номер 3) – общува добре с хората. Добавената реалност на навигацията помага дори и на генетично заблудени хора като мен, кооито винаги ще нацелят грешната отбивка от 2 в съседство. LED лентата, която я има и в ID.3 е nice touch и влияе на подсъзнателно ниво. Тя променя цвят интензитет и посока, за да каже съответно „хей, спри“ или пък – следващият завой е наляво.

+#4 (плюс номер 4) – от Volkswagen си знаят добре таргета и докато зареждах безплатно на Кауфланд, ме заговаряха чички с различен бекграунд и опит с електричките. Един вече беше избрал конкурент за следваща покупка, но оцени колата като космос. Друг пита колко се очаква да струва втора ръка, че ще я чака на Горубляне. При всички положения външният вид не поляризира и повече се плъзга към позитивния край на спектъра на оценките.

-#1 (минус номер 1) - включването на климатика ядеше по 30 km от range-а, а времето не беше толкова студено. Запознат съм, че именно затоплянето/охлаждането на кабината е основната причина за скъсяване на пробег, но като добавиш и по-силна музика и двама пасажери по 100 kg и започваш да се замисляш дали един бърз Пловдив за кафенце е добра идея.

-#2 (минус номер 2) - колата си е тежка, което освен на всичко друго се отразява на сглобката на интериора. При неравен терен се чуват скърцания. Забелязах го и при Skoda Octavia Plug-in hybrid. ID.4 е над 2 тона, със сигурност и на окачването не му е лесно, но за 12 000 km явно и на интериорните сегменти вече им беше писнало. Предполага се, че с времето и фейслифта изработката ще се подобрява.

-#3 (минус номер 3) - едва ли има човек, който не си е упражнил чувството за хумор върху инфотейнмънта. Той все още е умопомрачителен. Труден за управление в движение, бавен при зареждане, поне веднъж не отговаряше на никакви команди. Това нещо дойде за първи път в Golf 8, търпяхме го и при Id.3 – оттам са и невменяемите мултифнкционални, бивидриални бутони за сваляне и вдигане на прозорците. С touch сензитивен бутон избираш дали да управляваш предните два или задните два. Философски школи спорят кому е нужно това.

-#4 (минус номер 4) - липсва опция за управление с един педал, както и по-фино модулиране на регенерацията въобще. Но да кажем, че за начало оne-pedal driving би била чудна добавка към този автомобил. Още нещо дребно, но в определени моменти цялото внимание е насочено натам – камерата за задно виждане се цапа лесно, а знаем, че модерният дизайн разчита на камери по презумпция, а не на обзор.

Като цяло колата е удобна и приятна за возене, особено за пасажерите, които не се занимават с Infotainment-а. Нагласете си всичко, преди да тръгнете и внимавайте с пробега.