Halo car по неволя
Хубавото да тестваш автомобил, след като повечето автожурналисти са му се „изредили“, е, че всичките клишета, USP-та и маркетингови „опорки“ са вече предъвкани и няма нужда да се включваш в общия хор от мека реклама за дадения модел.

Можеш да общуваш с колата съвсем спокойно, тя вече е свалила „грима“ и като уморена звезда след премиера, пали цигара пред теб и не крие ни торбички, ни пачи крачета, ни отпечатъци по екраните. Не се свени да заголи „дръжка“ около кръста или недобре закачен интериорен панел над арката на задните колела, който се гъне и ти позволява да видиш разни „интимности“ на автомобила.
 

Преди да продължим с „ревюто“, нека да повторим мантрата на VS Auto:
Всяка кола е симптом, всяка кола е възел от политики и човешки експертизи.
Опитваме се да дисектираме този възел, да направим един дигитален близнак на конкретния автомобил в ума си и да видим неговото минало и бъдеще.

Аман от финтифлющини на ума.
Ще оформим няколко информационни пакета, които да се поглъщат лесно, пък дай боже и да заслужават осмукване на пръстите след това.
 

Симптом №1
Съвременният автомобил е instagrammable. Пежо 408 също
Пежо 408 е най-заглежданата кола, която съм управлявал за тест. Стигна се до следната ескалация – човек от Audi Q8 да снима от съседна лента в движение с телефона си. Упорито, демонстративно.

И в София, и в провинцията автомобилът хващаше окото на хората. Колата беше една своеобразна Смарайда на Елин Пелин от едноименния разказ, част от цикъла „Под манастирската лоза“. Да заместим Смарайда с Пежо 408 и да видим какво ще се получи.

„На връщане Пежо 408 мина по голямата улица. Пред кръчмите и кафенетата седяха на припек мъжете. Пежото почувствува пълните им с желания погледи, вплете ги и ги влачи като невидими юзди чак до далечния завой.“

И младо, и старо и женско, и мъжко гледаше към тази кола и сменяше пола си от удивление, на пресекулки.

Имах възможност да сравня реакциите на терен в сравнение с бяло Пежо 408, от по-„беден“ вариант на обудване. Не видях същата реакция към него. Така или инак няма да се подхлъзна по чичовския инстинкт и да давам обяснение защо хората се впечатляваха от автомобила и излизаха от сивия си балон без хелий, за да удостоят колата с 2-3 секунди внимание.

Колата беше в тъмнозелен цвят, който сякаш леко хамелеонееше (не мога да кажа името на боята, защото не я намирам в конфигуратора). Екземплярът беше най-големите и „дизайнерски“ джанти МОНОЛИТ, 20 цола, които са екстра за 1068 лева, и с големи надписи и лого от двете страни.

Извънредното внимание ме наведе на мисълта, че Пежо 408 работи като halo car за марката.

Във времена, в които единици хора влизат в сайта на Peugeot, следват страниците му в социалните мрежи, или пък въобще се интересуват какви ги върши лъвчето в автомобилната джунгла, Пежо 408 прави нещо, което големи комуникационни бюфджети с мегасмарт планиране трудно биха направили – привлича вниманието и повдига веждите.

Симптом №2
Съвременният автомобил е Франкещайн отвътре.

Сега ще почичкавеем малко с бира в ръка на въображаемо барбекю с автоентусиасти.
Франкенщайнщината отвътре ми направи впечатление преди време при тест на Mitsubishi Eclipse plug-in Hybrid. Колата си беше съвсем ОК като управление, сглобка, динамика. Сумата преди 2 години беше подобна на цената на Пежото сега.

Бутоните вътре и лостчетата бяха от няколко поколения модели Мицубиши. Тогава се присетих и за внезапните поевтинявания в интериора на Honda CR-V, Skoda Octavia Plug-in, както и на Dacia Duster, този тренд е най-силно изразен в Dacia Spring. Която си е четириколеснa електрическa рикша с една чистачка и трябва да се кара от 16-годишни като „Ситроена Ми“. Change my mind.

Да си представим следното:
Евтин елемент от интериора е равнина, тъч екран и пиано лак е езеро, а мек, качествен, порест елемент е красива планина, то релефът в един съвременен автомобил е мега разнообразен.

В кола за 100 000 лв ще намерите дори свободно летящо парцалче, което да „омекотява“ дъното на джоб на врата (looking at you, ID. 4 GTX).

Бутоните, и панелите към тях, в един автомобил от 2023-а могат да датират от 2010-а, че и по-назад. Не е толкова впечатляващо ще кажат някои автомобилни чички. Допреди няколко години в разни мазди се е криел фордовски двигател от 1970-а примерно. Не е нужно да ни впечатлява, а да е симптоматично.

Аз залагам 100 лв. на твърдението, че огромните cost cutting-и, които автомобилните производители си нанасят, са предназначени в развитието и производството на електрички.

Хубавият интериор от нулата е скъпо удоволствие. Във ВАГ-ово Бентли ще открием бутонче от Шкода и преди 15 години, но днес това е доведено до крайност. Буквално се чупи експериънсът от инрериора на автомобила, защото най-редовият, незаинтересован потребител може да усети колко различни зони, релефи и бюджети се крият зад различните елементи.

Симптом №3
Съвременният автомобил е от нахут
Става въпрос за още по-агресивно програмирано остаряване, нейно величество – the planned obsolescence. Електричките са най-симптоматични. Там през две-три години рейнджът скача с 30-40%, мощността също и тн, и тн. Като онзи принцип за увеличението на изчислителната мощ на компютрите на всеки шест месеца.

При автомобилите с ДВГ, които трябва да си късат от залъка, за да хранят електричките хрантутници в семейството на автомобилната компания, този тренд води до агрегати с ограничен ресурс, усложнени от конюнктурата на изисквания и регулации.

Като косвено доказателство за ограничения ресурс на автомобилите, които са предназначени за продажба днес е, че се появяват програми за „вечен лизинг“ точно от Пежо и Рено, в които се планира живот на автомобил от 25 години. Ключовото в случая е чия е собствеността и кой рециклира. Нещо, което ще има все по-голямо значение с всеки следващ модел на който и да е производител. Не само Пежо и БМВ.

Симптом №4
Автомобилите стават все по-скъпи и все по-тъпи
Най-лесно е да се обърнем към статистиката за средната цена на нов автомобил в Америка преди 4 години и днес. Увечличението е с около 10 хиляди долара и в момента средната цена е близо до 50 хиляди.

Незнаен автомобилен експерт сподели преди година в подкаста на Automotive News следното симптоматично нещо: В бъдеще ще имаме само два класа автомобили – премиум и втора ръка.

Сноп от фактори карат цената на автомобилите да расте. Независимо от по-високите разходи за производство, от обективна гледна точка човек получава много по-вече автомобил отпреди 20 години в същия клас. Не всички искат дадени екстри и регулации, но всички ги изплащат. Това е по повод „скъпото“ в симптома.

В същото време ДВГ трябва да изплати изкуствено обдишваната електрическа революция и няма как да се инвестират пари в обогатяването на изживяването автомобил. Било то в геометрия на окачването, обратна връзка от волана, качество на интериора и тн. Иронично, автомобилите с ДВГ имитират електричките с желанието за линейно ускорение, изтръпналост на управлението, унифициране на изживяването автомобил. Да, менютата са различни, но като цяло това, което „сервират“ масовите автомобилни брандове е подобно.

А може би такъв е планът и всичко това е естествен процес, защото експерименталисти като БМВ произвеждат серийно автомобили като BMW XM, който изглежда не просто като концептуален автомобил, а като this-is-even-not-my-final-form автомобил. Все едно по време на неговото вакуумформоване са спрели внезапно и са казали – каквото, такова.

Това трябваше да е ревю на 408

От една страна снимката е по-добро ревю на Пежо 408 от текста. Не само защото една снимка казва колкото хиляда думи. Текстът в едно ревю има за цел да разкаже за неща, които трудно ще се видят на снимка. А както разказахме дотук, то съвременните автомобили са много повече за снимка, отколкото за разказ.
 

Ето и малко ревю
От снимките виждаме, че 408 е доста интересен модел. Хората го заглеждат.
В същото време има имитация на шев на козирката на таблото, която също имитира пореста кожа до момента, в който не я пипнеш. Няма нужда да казвам за мазните отпечатъци по екраните.

Поне в Пежо тихомълком приемат критиката за неинутитивността на екраните и са направили втори екран, сензорен, който е с преки пътища до основни функции. Но да, регулирането на силата на климатроника изисква 20 докосвания на екрана. На моменти той работи бавно.

Светъл лъч при екраните
Нещо, което си заслужава да се отбележи, че в тази му итерация iCockpit-ът изглежда много по-добре. Не толкова gimmicky. Дълбочината на двата слоя се ползва функционално и като цяло графиката стои по-мазно.

В един момент се получи бъг и предупрежденията за препятствие отпред се появяваха без текст или пък бяха закрити от информация, която е на задния информационен слой. В един момент се появи странна лента на екрана. След рестарт всичко се оправи.

Имаме ограничен брой символи до края на ревюто. Да синтезираме!
Няма обратна връзка от волана, но пък има прогресивност и при ниски скорости той е удобен за маневриране, „стяга се“ при високи скорости и тази адаптация е линейна, дори не се усеща. Седалките са удобни с добра лумбална опора за чичковци. Линията на прозорците е висока, но пък и стоиш една идея по-високо. Усещането е нещо като да си в старовремски хечбек/лифтбек, който е качен на репатрак. Хем е леко схлупено, хем позицията на седене е по-висока.

В най-високото си ниво на оборудване колата разполага с 225 коня. И в спортен режим си има лаг при максимално подаване на газта. При по-дозирано подаване на газ и от място колата отскача с първагвина. Но при демараж има лаг.

Хората, които се возеха, бяха доволни. Багажникът е удобен, но не очаквайте чудеса, ако са вдигнати задните седалки.

Поздравления за Пежо за серийния ескперимент! Дано да се отплати и да виждаме още нестандартни решения в автомобилната джунгла. Само времето ще покаже дали това ще е X6-ицата (за работещи хора) на новото време или нещо като VelSatis/Avantime.