CR-V Hybrid – отличник по всички предмети без един

CR-V Hybrid – отличник по всички предмети без един

Нека първо изкажа благодарността си към всичките си, двама, читатели. И по-специално към втория, а не майка ми. Защото той явно пише ревюта на автомобили. От време на време си причинявам българска автожурналистика и с умиление открих в ревю на Lexus ES цитиране на амерички проучвания за customer retention и асоциации с Хищника по повод решетката на същия този богат роднина на Toyota Camry. Все неща, които въобще не засичам в ревюта, още по-малко в ревюта в Булгаристан. Все неща, които споделих и аз в моя кротък кракопис. Не ме разбирай погрешно, мамо. Копирането, мофицирането на мнения и наративи е 99% от автожурналистиката. Така или иначе това, което прави автожурналистът, е удължена реклама, която е докарана до това да прилича на ревю. Нещо като WS телешоп за новата KIA Ceed, примерно, само че по-скучно.  Автожурналистът има нелеката задача да опише автомобила по начин, който мяза на обективност, да посочи недостатъци, ей така, за достоверно звучене и после да ги замаже с това, че всичко е въпрос на вкус.

 

Но да не развалям вкуса на текстуалната гозба от самото начало с кисело настроение.
Honda-та не го заслужава. Лично питая дълбоко уважение към японски производители, които не се кръвосмешиха с европейски компании за фритюрници. И колкото да е странна, далечна и извратена тази нация, тя генерира автомобили, при които всички системи, свързани със сигурността на пътниците, са стандартно оборудване. Ей така, от човещина. В случая на CR-V пакетът със системи за сигурност „Sense” наистина мейква сенс.

Не смятам да крия изводите за накрая.
Honda CR-V е едно от двете места, където отиват така наречените smart money в този клас. Другото, предполагам, е новият RAV-4.

CR-V е честен автомобил. Основателят на Honda, чичо Сойчиро, е тръгнал от ниското – произвеждал бутални пръстени за Тойота и то невинаги със самурайско качество. И него са го връщали за доработка. В един момент натрупва имане и умения и почва да бръмчи на мотори, а после и на малки коли – Honda N360, Honda 1300. За да се стигне и до някакви автомобилни зверства от сорта на първия NSX или пък Integra, завиващи задни колела и Свети Витек, разбира се. Един от главните светци в света на буталофилите.

Всеки самоуважаващ се фен – удавник в океана на автомобилизма, задължително се е докоснал до Honda под една или друга форма.

Независимо дали следи slammed тунинг-а, Formula 1, суперавтомобилите, нелегалните гонки между убервъзпитани зубъри в Стокхолм и т.н. Но наред с това Honda беше ударена сериозно от последната икономическа криза, не можа да възстанови напълно продажбите в Европа (продажбите на CR-V са двойно надолу, тези в Китай компенсират) и ограничи сериозно ресурсите за развойна дейност. IMHO по отношение на инженерните нововъведения друг производител пое щафетата.

В днешно време Mazda е лудото малко генийче, което си играе с компресията, контрола на искрата и създава нещото, което е последната стъпка преди самият двигател с вътрешно горене да започне да се видоизменя по волтронски и да се превръща, я в редосеялка, я във фритюрник.

 

Honda се включи със закъснение дори в downsizing турбомодата. За сметка на това този първи турбоопит съвсем не беше безпроблемен. Преди 20-30 години Honda ползваше по-малките пазари да тества сериозните нововъведения като инжекцион или VTEC и след това ги пускаше на американския пазар, където се реализира сочното парче от продажби. 1.5 Turbo двигателят беше голям скок за Honda и потапяне в напълно непознато море с много солен вкус.
При някои от автомобилите се появяват проблеми с работата при много ниски външни температури. И тук пак се прояви човешкото отношение на този човечен бранд – Honda  удължи гаранцията с една година (и неограничен брой километри) за над един милион Сивика и Сиарвита, оборудвани с този двигател. Поне за американския пазар. За Европа нямам инфо. Тук сме толкова доволни с автомобилите си, че нашите големи институции и комисии и каквото е там въобще не се интересуват, че VW си купиха обратно няколкостотинте хиляди 2.0 TDI и 3.0 TDI и прилежащите към тях автомобили заедно с огромен парцел в пустиня в САЩ, сниман от българин, спечелил награда за снимката си в National Geographic Photo Contest. Та VW си купиха обратно автомобилите, разходите са в десетки милиарди. Но за продадените в Европа милиони дизели от същите, ни вест и пост във Facebook. Така де, само се отплесвам.

А сега – обратно при новото CR-V Hybrid.
Този път, за разнообразие, ще съм по-еднообразен и ще подредя мислите си в няколко направления.

 

Първото от тях е Управление.
За никого не е тайна, че съвременният масов автомобил е „изтръпнал“ откъм кормилна уредба. Водачът е изолиран и не получава информация през волана. Едно време имаше секторни кутии, които имаха подобен ефект. Единствената разлика е, че сега има спортни режими, които увеличават усилието за завъртане. Честно казано не усетих такова нещо в агресивния режим на CR-V. Сигурно е имало, но така и не ми се случи да я „натискам“ в завои.
Очевидно е, че нито аз, нито колата имаме такива аспирации. Защото и двамата сме я с немощен вестибуларен апарат, я с висок център на тежестта. Да, в спортен режим хондата имаше повече ряз и педалът на газта беше по-чувствителен.

Ключов извод от управлението на автомобила е, че с него се свиква бързо. Не само като въртене на геврека и габарити.

Работата с менютата също е непретенциозна. Човек бързо добива увереност, което е и мисията на всеки съвременен масов автомобил –  да не те уплаши с нещо странно. Очевидно новите коли днес имат ниско самочувствие – със сигурност не иска да бъдат приемани за weird, все гледат да ти помогнат и не те занимават много със себе си. И тук идва един малък парадокс.

В днешно време всеки автомобил иска да е уникален (поне го продават за такъв), но в същото време той се държи все е едно е създаден за рентакар компания.

Никой не иска да рискува с характерност. Това от своя страна води до еднакво изтръпнали и отчуждени автомобили. Които очакват водачът да има ограничена двигателна култура, било то от годините или от простата причина, че е ритал футбол веднъж в живота си. А единствената му футболна травма е, когато веднъж вкарал гол на Фифа, плеснал с ръце от радост и си пукнал лъчева кост.

 

Естествено преливам в темата Интериор.
Направи ми впечатление, че бутоните на кормилото имат слой от прозрачна пластмаса. На мен това ми напомня на дискмените отпреди 20 години. Не знам дали е финансово съобразен вариант за изработка на бутони, които се очаква, че ще бъдат подложени на много натискане от дебели чичковци с мазни пръстѐта. Изборът на материали в Honda-та говореше за пестеж. По-точно беше странна смесица. Версията, която управлявах, беше „топа на топовити“.
И именно затова ми направи впечатление от една страна липсата на омекотяващи допира и погледа облицовки в “жабката”, отделенията на вратите, централната конзола (която се клатушкаше като зъб за вадене). От друга страна имах мила възглавничка за дясното краче, добре омекотен подлакътник, приятни материали в горната част на таблото и прекрасни седалки. От старите винари през Веселин Маринов още знааам, че интериор, който да е перфектно измислен и изработен, е много скъпо нещо. В крайна сметка нищо в интериора не ми „счупи хатъра“. Съпругата беше много доволна, а това е голям процент от вътрекабинното изживяване. Комфортът на CR-V включва и ниско ниво на шумово замърсяване. Единствено при магистрална скорост и събрана щора на багажника влизаше по-отчетливо звук от задните колела. През повечето време се любувах на добра шумоизолираност, a при ниски скорости по улички, които те пренасят на Луната с дупките си, и обикновено софийско чакалене по светофари се любувах и на тишината, любезно предоставяна ми от електрическите мотори, които се грижеха за работата всички паразитни агрегати. Ергономията включва и почти равен под на втория ред, както и приличен по обем багажник. За първи път CR-V предлага трети ред седалки (в нехибридната версия), което означава, че багажникът може да поема доволно количество неща. Както вече споменах, седалките отпред и отзад са прекрасно удобни, а в топ версията, дори задните можеха да стоплят сърцето ми, сковано от лед, като първо стоплят дупето ми. В този момент съвсем на място идва песента на Южен вятър: Батальона 1 – и по-специално – „няма вече да ни мръзнат голите крака. Те ще бъдат все на топло – между две бедра“. Още по-на място е да информирам, че в топ версията воланът също беше отопляем.

 

Но сякаш преди да произведат всеки един компонент от интериора, в Honda са мятали зар за вида материал.

Централната конзола с бутоните за предавките беше от твърда, лесно надраскваема пластмаса. Към подлакътника продължава част, рамкирана с пластмасови лайсни с дървена окраска. Отстрани на централната конзола имаше лайсни с пиано лак, те общуваха с пластмаса, която беше с вид и солидност на метал. Изпадам във всичките тези дребни детайлности, защото преди 20 години към всяка Honda вървеше и табелка „Образцов интериор“, както е имало образцови домове по соца. И когато човек докосваше контролерите, сякаш си имаше работа с топ аудио система. Умопомрачително солидна сглобка. Няма и сянка от евтин материал. Но времената се менят.

 

Обезценяване
Я, каква интересна категория! Над 40 000 новорегистрирани автомобили за 2019-а - още няма официални данни, базирам цифрата според тренда от първата половина на 2019-а спрямо първата на 2018-а. Та все някой от собствениците ще си зададе въпроса: „Аджеба моят автомобил ще спъхва ли като стойност като стара топка Страйкер с развалена „цицка“ или ще стои гордо сред потъващите в морето на ценовата декомпресия събратя по сегмент?“. Грозното в случая е, че в развитите пазари хондите обикновено окупират първите места в класациите по запазване на стойност. Там се мъдри и вечният конкурент Toyota RAV 4. Разбира се, ние, българите, се възползваме от пропадащите цени на BMW X3 и Audi Q5 (автомобили от същия клас). Генерално Honda  CR-V „държи цена“. Моделът често може да бъде забелязан в топа и на изследвания за дългосрочна надежност. Още първото поколение имаше статус на кола „деянджийка“. Предположената, предвидената надеждност (predicted reliability) и на новия модел е висока според Consumer Reports. Една сянка на съмнение дебне обаче. Непродаваният у нас семеен ван – Одисей наскоро получи оценка за надежност по-ниска от средната за своя клас, което значи адски ниска по стандартите на Honda. Японският производител е далеч от това да загуби имиджа си на „здрава кола“. Все пак и по-голямата част от автомобилните производители ерозират откъм надежностност в дългосрочен план и сами свалят средното равнище на този показател.

Интересно е обаче как споменаваната вече от мен planned obsolescence се съчетава със зеленото ни бъдеще. В микса логично трябва да бъде замесена променена форма на собственост на автомобила. Да не усложнявам уравнението и с правото на собственика за поправка на компоненти, а не директно замяната им с нови. Оп, изгубих фокус.

Важното е, че CR-V държи по-добре стойност спрямо „луксозните“ си конкуренти от немската тройка. За българина това няма значение. Но ако на някой луд му пука за парите и не иска колата му да е обезценена до 30% от началната ѝ стойност след пет години, то по-добре да си вземе антибрандин (хапче против развиване на „бранд снобизъм“ или просто сляпо поклонничество към дадена марка автомобил) и след това да си вземе CR-V.

 

Човещина
В кабината на CR-V може да се открият няколко жеста на човещина. Така или иначе Honda има добър track record с „човечни“ иновации. Конкретно този CR-V е като приятел, който е старомоден и още ползва телефон с бутони (разбирай морално остарял Infotainment), но пък е иновативен в други отношения, за които модерните френдове въобще не се и досещат. Като например възглавничката за десния крак на водача, която е върху централната конзола. Да, това е миличко. Друг пример – капакът на миниотделението за очила има огледална повърхност. В началото си мислех, че идеята е суетна – да се огледаш в кривото огледало. При мен няма значение дали огледалото е криво или не. Докато трупах материал, който да изкопирам без капка разсъждение в това ревю и да го представя за мое, един съсухрен автожурналист (Мат Уотсън) ми отвори очите – тази огледална повърхност служи за по-лесно наблюдение на тези на втория ред. Ако возите щерката и гаджето ѝ например, те няма как да си бърникат по чувствителните места, водени от невидимата сила на Хормонягата.
Сякаш Хармаяни от Хари Потър е стиснала неговия magic stick (courtesy 50 Cent) с нежна ръчица и контролира поведението на пъпчивите влюбени. И това е съвсем в реда на нещата. Honda имат и опция във вана Odyssey, в която гласът на водача може да се чува през говорителите отзад. Така докато soccer mom-чето развежда блудниците, тя може и да ги режисира в техните мръсотии. Опс. Размечтах се. Та докъде бяхме стигнали или докъде бяхме свършили?

Друг пример за човечно отношение е rear traffic alert-ът, който указва откъде се задава кола, която не е в полезрението на задната камера за мен беше удар в десетката и ми сгряваше душичката. Задната камера е задължителна, ако въобще има опция да я няма. При нея забелязах гличове. Включваше се още преди да е стигнала крайна позиция и за милисекунди имах възможност да гледам как камерата снима, докато застава в позиция. Бял кахър да кажем. Една бърза справка с NHTSA през сайта на consumer reports показва, че Honda CR-V до момента е имала 4 recall-а (привиквания за поправка, проверка, модифициране в официалния сервиз). 2 сериозни и 2 два козметични.

 

Infotainment-знание
Това е предметът, по който CR-V повтаря годината. Няма главен контролер, с който да скачаш измежду менютата, без да натискаш екрана. Самата архитектура на централната конзола не го позволява, предполагам. User interface-ът е 2 поколения назад като дизайн. Това сигурно няма да се забележи от човек, който кара 15-годишен автомобил. Така или иначе чисто работно няма проблем, но е като скок от Windows 10 към Windows 95 или поне XP като външен вид. Генерално infotainment-ът в автомобилите заема все по-голям пазарен дял от experience-a, затова и за мен беше голяма изненада да джиткам автомобил, които притежава all the latest bells and whistles като системи за сигурност, a менютата му изглеждат по този начин.

 

So, let’s recap
Honda CR-V. Много хора не могат да преодолеят човешкия инстинкт да мислят в клишета, да се крият зад брандовете, които ползват, да се завият с тях през глава и да не мислят за каквото и да е било. Изисква се интелект и определена доза темерутщина, за да инвестираш пари в ново CR-V в България. Все пак това е един добре замаскирано вдигнат Сивик на цената на петгодишна есовица. А колко са хората, които не щат петгодишна есовица?
Тези, които направят големия скок към рационалното мислене и се оборудват с Honda CR-V Hybrid, ще останат доволни. Защото колата не създава извънземни очаквания, не разчита на ослепителна емблема и съответно не генерира разочарования. Защото си върши работата, без да баламосва.

Чичо Сойчиро Хонда веднъж споделил на няколко сакѐта, че трябва да съдим за една компания по нейните продукти. Е, CR-V е плод на организация, която запазва доброто, човешкото в себе си, макар да има леки колебания в качеството на някои компоненти.

 

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ:

Обем, куб. см (на бензиновия двигател): 1993
Макс. мощност, к.с.: 144 при 6200 об./мин.
Макс. мощност на ел. мотор: 188
Макс. мощност (системна): 212
Въртящ момент, Нм ел. мотор: 315
Въртящ момент, Hм, бензинов двигател: 175 при 4000 об./мин.

ТРАНСМИСИЯ
e-CVT

ХОДОВА ЧАСТ
Спирачки
- отпред вентилирани дискове
- отзад дискове

Гуми и джанти
- отпред/отзад 235/60 R18

ГАБАРИТИ
Дължина, мм: 4600
Широчина, мм: 1932
Височина, мм: 1689
Междуосие, мм: 2600
Маса, кг: 1680-1740
Резервоар, л : 57
Обем багажник, л: 497

ДИНАМИКА
Макс. скорост, км/ч: 180
0-100, сек.: 9,2

РАЗХОД, Л/100 КМ
градско: 8,9
комбиниран: 7,3
извънградско: 6,3
CO2, г/км: 126

ЦЕНА, С ДДС
87 490 лв.